<< Римляни 9 >>
Romans 9 Bulgarian | |
1 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,
2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
3 Защото бих желал сам аз да съм анатема от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;
4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;
5 чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.
6 Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
7 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но в Исаака, каза Бог, ще се наименува твоето потомство.
8 Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.
9 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: Ще дойда по това време, и Сара ще има син.
10 И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, сиреч, от нашия отец Исаака,
11 макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,
12 рече й се: По-големият ще слугува на по-малкия;
13 както е писано: Якова възлюбих, а Исава намразих.
14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
15 Защото казва на Моисея: Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.
16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
17 Защото писанието казва на Фараона: Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят.
18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.
19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?
20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?
21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба?
22 А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,
23 и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -
24 над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?
25 както и в Осия казва: - Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена;
26 И на същото място, гдето им се казва: Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог.
27 А Исаия вика за Израиля: - Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, Само остатък от тях ще се спаси;
28 Защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него, Като го извърши и свърши скоро.
29 И както Исаия е казал в по-предишно място: Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили.
30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;
31 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.
32 Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;
33 както е писано: - Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами.
