<< Евреи 4 >>
Hebrews 4 Bulgarian | |
1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.
2 Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.
3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: - Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка; ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света.
4 Защото нейде си е говорил за самия ден така: И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела;
5 а пък на това място: Няма да влязат в Моята почивка.
6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието си,
7 затова Той пак определя един ден, днес, като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си.
8 Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.
9 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка.
10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.
12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.
13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.
14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.
15 Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.
16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.
